Хармонията между човека и природата (есе)

Природата е всичко онова,което ни заобикаля,всяко кътче,което ни прави малко по-щастливи и всяка тревичка даваща ни свежест,нещо непокътнато дори от безпощадните ръце на човека.Едва когато човек успее да вникне в същността на нещата,чак тогава той мо

Природата е всичко онова,което ни заобикаля,всяко кътче,което ни прави малко по-щастливи и всяка тревичка даваща ни свежест,нещо непокътнато дори от безпощадните ръце на човека.Едва когато човек успее да вникне в същността на нещата,чак тогава той може да почувства истински силата на природата,да проникне и да види нейното разнообразие и да разбере,че истински уникалните неща като дървото различаващо се от съседното,като цветето омайващо ни с различен аромат от това до него-точно тези неща не бива да се рушат по никакъв начин.Но за да го разбере „това създание на природата”-трябва да го чувства,да потърси отговор:” Защо е така?” и едва когато това стане ще може да почувства обаянието на всяка една тревичка,всяко едно храстче.

Дори пръстта под краката ни,която ние без да се замисляме тъпчем e нещо величествено,просто защото и тя е създадена от природата. Когато се намираш в близост до природата,непосредствено сред нея,тогава с въпросите възникнали в душата ти идват и отговорите. Човекът едва ли би могъл да бъде приятел на когото и да е,след като целият му живот минава в съревнование,човекът търсещ съвършенство във всичко останало,но не и там където трябва-в самата природа.Именно тя ни дава всичко,което ни е нужно: слънце,въздух и вода,а ние в замяна на това какво правим?-Рушим я.И защо? Основателна причина няма,просто човекът е неблагодарен,но такъв ще си и остане.Та той не може да цени стойността на нещата,кое е скъпо и кое не е.Природата ни е скъпа много,но време ни трябва да го разберем,а времето лети и от ден на ден грубостта от ръката на човека се усеща по-силно,с още по-голяма тежест.

Човекът има възможност,знания и сили да си взаимодейства с нея,но е неспособен.Търсейки да извлече всичко хубаво,той неусетно я унищожава. „Негово величество човека” погубва всичко де мине по пътя си.А нима това е нужно? Почувствай повея на вятъра,усети аромата на плода,тревата… Обичай природата и я опази такава каквато трябва да бъде-чиста и непокътната. Покажи на Света,че си българин достоен за нейните блага и дарове !!! Автор: Александър Ненов